ПРЕПЍЧАНЕ1 ср. Отгл. същ. от препичам1 и от препичам се. Над главите ни висят накачени копривщенски луканки, .., обикновена козя пастърма за препичане. Г. Каназирски-Верин, СПГ [еа]. Първата ракия е слаба .. Затова се прави второ препичане и тогава излиза пиене за чудо и приказ. Земя, 2008, бр. 125 [еа]. Отвън на стаята е приспособен апарат за контролиране на печенето [в пещта] и предпазване ечмика от препичане или недопичане. БД, 1909, бр. 30, 1.
ПРЕПЍЧАНЕ2 ср. Отгл. същ. от препичам2 и от препичам се; припичане. Серина се облегна назад върху лактите си, като се наслаждаваше истински на приятното усещане от препичането на слънце. В. Нанкинова и др., ПС (превод) [еа].