ПРЕПЛА̀ВАМ1, -аш, несв. и св. 1. Прех. и непрех. За кораб, лодка и под. или пътник в кораб, лодка и под. — с плаване преминавам, прекосявам някакво водно пространство или стигам до определено място, към което съм се насочил. Все още има кораби в пристанището и с малко късмет всеки западен кораб още може безпрепятствено да преплава Дарданелите и да напусне Егейско море. Ив. Благоев и др., ЧА (превод) [еа]. Осветената лодка на престолонаследника преплава на отвъдния бряг сред възгласи и песнопения. Д. Икономов, Ф (превод) [еа]. Той страшно страда за това, че не може да пътешествува. Да преплава със сал Тихия океан, да речем. Ч. Шинов, ОТ, 5. В 1965 година английският спортист Джон Ридинг преплава Атлантическия океан с мъничката яхта „Морско яйце“, дълга само три метра. К, 1966, кн. 6, 37. // Разг. За човек — с плуване преминавам, прекосявам някакво водно пространство или стигам до определено място, към което съм се насочил; преплувам. Бойците спряха край водния канал .. Няколко по-нетърпеливи бойци преплаваха оттатък и веднага залегнаха. П. Вежинов, НС, 98-99. Че стана, стана Иванчо, / съблече сукно мораво, / Дунава да си преплава. БНТв ХІІІ [еа]. Кой ще ми са найе и найемне / да ми преплава през Черно море. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 26.
2. Прех. За кораб, лодка и под. или пътник в кораб, лодка и под. — с плаване изминавам определено разстояние. Измерих разстоянието от Александрия до Кокосовите острови: трябваше да преплаваме няколко хиляди километра. М. Марчевски, ОТ, 22. Много по-лесно е да преплавам с лодката четиридесет и пет мили по морето, отколкото да я мъкна по земята до брега четиридесет и пет крачки. Г. Жечев, РК (превод), 122. След седмица, когато [корабът] „Копенхаген“ успял да преплава още четиристотин мили, от борда му се получила радиограма. К, 1973, кн. 6, 18. преплавам се страд. От Ява до нос Добра Надежда има 9700 км — огромно водно пространство, което може да се преплава за много и много седмици при попътен вятър. М. Марчевски, ОТ, 26.
ПРЕПЛА̀ВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. За посеви, насаждения и под. — повреждам се вследствие на силна жега. — Всички я [баба Гена] имат — и снахи ѝ се срамуват, и синове я почитат. Ката пролет най-напред нейните ниви ще заорат, по жетва посевите ѝ ни ще оставят да прегорят, ни да преплават. П. Тодоров, И I, 73.