ПРЕПЛЀТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преплета като прил. 1. Който се състои от кръстосани, усукани едно в друго неща; заплетен. До самото шосе издигаха се високи и стройни три бряста, сраснати, с преплетени клоне — сякаш замрели в обятията един на други. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1978 [еа]. Пред нас се разстилаше плътна завеса от преплетени лиани и паразити около манговите дървета. Л. Христофоров, С [еа]. В богатите квартали сградите се редят край водните улици ведри и открити, нежно оцветени, украсени със злато, с преплетени арабески и рисунки. К, 1963, кн. 1, 25.
2. Прен. Който е неясен, сложен поради това, че засяга много страни, възможности, които трудно може да се разграничат; заплетен, объркан. Лимпопо... Ропотамо... Някакви юношески романтични представи бяха свързали тези две имена на реки и после в паметта ми бяха останали също такива преплетени разкази за приключения на африкански пътешественици. Н. Стефанова, РП, 58. Кера му беше сватя или етърва (никога не можах да проникна надълбоко в преплетените и загадъчни сливенски роднинства). П. Незнакомов, ЖВ, 55. Директорът на фабриката ни развежда из всички отделения .. Едва ли пламенната фантазия на старите гърци е можела да си представи нещо по-забъркано, по-преплетено и по-сложно, когато е сътворявала легендата за Лабиринта. Г. Караславов, Избр. съч. III, 82.