ПРЕПЛЍТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преплитам и от преплитам се. Преплитането на двата конеца става в средата между двата съединявани плата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 39. Тук, на брега на Въча, като че ли едно от измеренията на майсторлъка беше да не позволиш замятане над линията на съседа си, или пък преплитане с неговата въдица. ЛР, 2002, кн. 10 [еа]. Това преплитане на миналото с настоящето кара Загорчинов да влага в историческите герои чертите на някои свои съвременници. Е. Каранфилов, Б III, 228-229.
◊ Преплитане на червата. Пълно или частично прекъсване на проходимостта на чревния пасаж, предизвикано от механично запушване или функционални нарушения в чревната моторика; чревна непроходимост. Преплитането на червата .. е тежко коремно заболяване, което изисква спешно оперативно лечение. С, 1999, бр. 2332, 22.