ПРЕПОВЍВАМ, -аш, несв.; преповѝя, -ѝеш, мин. св. преповѝх, прич. мин. страд. преповѝт, св., прех. Сменям мокрите или замърсени пелени на бебе със сухи, чисти. Започнах да го [бебето] подсушавам, да го пера, да го храня с такава грижовност, сякаш аз му бях майката. Обичах да го мия и преповивам, понякога и без нужда. М. Дубарова, П [еа]. Като е будно детето, пак ще поработва нящо, ала и с него ще много да се разправя: нали трябва .. час по час да го преповива. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 272. Чтом го [детето] усетиш, че ся е умокрило, веднага го преповий в сухо. Лет., 1869, 99. Седнала Радка под дърво, / детето да си накърми, / накърми и преповие. Нар. пес., СбВСтТ, 824. преповивам се, преповия се страд. Детето се преповива преди сукане. К. Рашков и др., ДБ, 87.