ПРЕПОВЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преповивам и от преповивам се. Обилното подмокряне [на детето] при всяко преповиване говори за добра млечност. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 110.


Източник: Речник на българския език (онлайн)