ПРЕПОВТА̀РЯМ, -яш, несв.; преповто̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Повтарям нещо още веднъж, за пореден път. — Ха сега да преповторим всичко, каквото научихте до днес. А. Страшимиров, К, 4. Сви се в леглото си и с безкрайно удоволствие започна да преповтаря в ума си всичко онова, което преживя през тази незабравима вечер. Г. Караславов, ОХ, 92. Той продължаваше да се моли, окайваше се, за хиляден път преповтаряше името на сина си. Х. Русев, ПЗ, 275. Струпаха се около него [учителя] люде и на свой ред му разправиха и преповториха какво се бе случило. Д. Талев, ПК, 275.
2. Казвам, изказвам, предавам нещо (обикн. думи, мисли, идеи), което съм чул, научил от друг; повтарям, препредавам. По безстрастния тон Костакев се досети, че банкерът се готви да преповтори думи, казани му по телефона от Боев. Х. Русев, ПЗ, 47. Той умно и културно разговаря, / когато чужди мисли преповтаря. Хр. Радевски, Избр. пр III, 262. преповтарям се, преповторя се страд. Излишно и неприлично би било да се преповтарят псувните, които и веселбарите, и конярят съвкупно изрекоха по адрес на незнайния злосторник. Т. Харманджиев, КВ, 359.
ПРЕПОВТА̀РЯМ СЕ несв.; преповто̀ря се св., непрех. Повтарям се още веднъж, за пореден път. Цели два месеца малкото обявление се преповтаряше из вестниците и нито един не се излъга да се мерне за частни уроци. Д. Калфов, Избр. разк., 308. И милий хор от гласове / .. / от хълм на хълм се отзове, / от рът на рът се преповтори. Ст. Чилингиров, СБД, 17.