ПРЕПОВТА̀РЯНЕ ср. Отгл. същ. от преповтарям и от преповтарям се. Публицистиката .. не е папагалско преповтаряне на всеизвестни истини. В. Йосифов, Избр. тв I, 177. Той прелисти шеста, седма и осма глава, .., беше ги чел много пъти, но бе взел не един изпит по право благодарение на преповтаряне в последните минути. К, 1982, кн. 5, 61.


Източник: Речник на българския език (онлайн)