ПРЕПОДАВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което преподава определена учебна дисциплина, предмет в училище, университет, курс и под. Вранев не оставаше на студентите време за размисъл над въпроса, както правеха другите преподаватели. Ем. Манов, ДСР, 387. Преподавателят по география .. прегледа бележника си и каза: — Да излезе най-напред Снежа. Л. Галина, Л, 29. Училищата в Габрово съществували още през ХVI и ХVII век .. Преподавателите в тях са били предимно монаси и занаятчии. Й. Радичков и др., ГСП, 112. — Когато бог иска да накаже някого, прави го учител, — започна старият преподавател по история. Чудомир, Избр. пр, 49. Преподаватели от факултета са взели участие с доклади в работата на 139 международни форума. Култ., 2003, бр. 22, 3.
2. Длъжност на нехабилитирано лице, което преподава във висше учебно заведение. Дълги години важно място в дейността на катедрата заема специалистът филолог Йонка Кръстева, която работи и като хоноруван преподавател. БЕЛ, 2005, кн. 6 [еа]. Старши преподавател. // Лице на такава длъжност.