ПРЕПОДАВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до преподавател и до преподаване. Дринов напуснал България и се завърнал в Харков, за да продължи своята научна и преподавателска дейност. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. С основание изтъква необходимостта изучаването и обобщаването на преподавателския опит на университетските учени да се осъществява от методиците, защото те са най-подготвени за решаването на такава задача. БЕЛ, 2006, кн. 1 [еа]. Преподавателската работа започнала да му тегне и Галилей отправя поглед към Флоренция. М. Калинков, ГГ, 22. Преподавателски бележник.

2. Който се състои от преподаватели. Няколко години по-късно [Галилей] става член на преподавателското тяло на университета в Падуа и остава там до 1610 г. Т. Вълчев, СВЛ (превод) [еа]. Установено е добро взаимодействие между преподавателския екип, училищното настоятелство, родителите и обществеността. Дем., 2001, бр. 102 [еа]. Преподавателски колектив.


Източник: Речник на българския език (онлайн)