ПРЕПОДО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Църк. 1. Епитет, даван от православната църква на светец от по-нисък ранг. В тоя жарък следобед, в деня на преподобния Давид Солунски, край манастира минаха пленени войни. Ем. Станев, А, 208. Захарий нарисува по искане на братята шествието на атонските светци — белобради преподобни атонски светци, облечени като схимонаси. Вл. Свинтила, СЗЗ, 366. В житието на преподобнаго Сава Сръбский срещаме името на третий по синодика патриарх търновски, Йоаким II. Т. Шишков, ИБН, 270.
2. Епитет на духовно лице (обикн. свещеник, пастор), с който се изразява уважение към сана му. — Ще прескоча до крепостта Ичера .., ще гледам да се срещна и с преподобния отец Исая. А. Гуляшки, ЗВ, 344. — Ето истината, преподобни отче, ето и лъжата, която искате да прикриете и вие, и всички като вас. Д. Талев, ЖС, 270.