ПРЕПРА̀ВКА ж. 1. Преправяне, преработка. Като турска култова сграда църквата претърпяла значителни преправки. Ст. Михайлов, БС, 176. С последния куплет чрез основната преправка, що е претърпял, цялата песен е добила яснота в смисъла. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 207. Дори и в запазени и оцелели през толкова векове и дошли до нас черкви стенописите са били почти винаги обект на намеса, преправки и разрушения. Ст. Ваклинов, ФСК VI — ХI в., 237. Тая афреска впрочем е много пострадала .. Една преправка в свода на капелата е осакатила съвършено горнята част на Страшния съд. К. Величков, ПССъч. III, 159.
2. Остар. Нещо (обикн. текст) преправено, преработено. Неговите [на Паисий] оплаквания от гръците нямат още оня нападателен и безпощаден характер, който се забелязва вече в преписите и преправките на неговата българска история. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 644. Паисий не е прекратил своята дейност, докато не е почувствувал, че е хвърлил достатъчно семе в потъналите в мрак родни бразди. За това свидетелствуват многобройните преписи и преправки на „История славяноболгарская“, от които вече са познати над шестдесет. Е. Георгиев, ЛБП, 109.