ПРЕПРОЧЍТАМ, -аш, несв.; препрочета̀, -ѐш, мин. св. препрочѐтох, прич. мин. св. деят. препрочѐл, св., прех. 1. Чета, прочитам нещо още веднъж, повторно или за пореден път. Знаеше тази история, дори беше препрочел оня откъс, в който се разказваше за падането на богатата белокаменна Троя. А. Гуляшки, ЗВ, 476. За да се успокои, той туряше очилата си, разгъваше документа и отново го препрочиташе. Й. Йовков, Ж 1920, 36. Писмото от Найда е свито надве в джеба на плетената ѝ дрешка. Харитина иска да го препрочете трети път — струва ѝ се, че не е схванала всичко. А. Каменова, ХГ, 182-183. Препрочитам пак сега „Цариградски сонети“, разтворени на писалищната ми маса. К. Величков, ПССъч. I, ХIХ.
2. Прен. Давам нова трактовка, интерпретация на нещо. Накратко казано, [книгата] „Начало“ .. е възможност да препрочетем канонизираните представи за нашия театър през погледа на вътрешния Друг. Култ., 2003, бр. 20, 16. Известният режисьор за четвърти път „препрочита“ на сцена може би най-интригуващата Шекспирова комедия. Нов., 2006, бр. 266, 15.
3. Диал. Броя, преброявам нещо още веднъж, повторно или за пореден път. По цели дни се излежавах на софата .. Тази празност, която не еднаж ме застави да препрочитам всички чертички по дланите си, ме подтикна и към по-сериозни занятия. Ст. Чилингиров, ХНН, 226-227. Всяка вечер из полето / аз се скитам; / звездите на небето / препрочитам. Ц. Церковски, Съч. I, 85. препрочитам се, препрочета се страд. Пътуването вървеше бавно. С книга човек можеше да забрави някой час, но лошият път налагаше да се прекъсва на най-интересния момент или да се препрочитат редове по няколко пъти. М. Зяпков, Събр. тв [еа]. Колкото повече човек живее и се развива, толкова повече се изменя погледът му върху нещата .. Това лесно може да се забележи например, като се препрочете една и съща книга след няколко години. Псих. Х кл, 52. В тоталитарното общество историята се препрочита от позициите на днешната гледна точка. Култ., 2002, бр. 16, 19.