ПРЕПУ̀КВАМ1, -аш, несв.; препу̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Изпуквам1 изведнъж и за кратко. Тричко взе търнокопа .. Бухна камъка .. и той се поразклати .. Напъна с гърди като с крик и той препука. Ст. Даскалов, МЧ, 43. Взеха да си пристигат на групи, на групи и войници; току ще препукат пушки горе над селото, ще засивее войнишка група на баира. Ил. Волен, МДС, 137. Няколко пъти той изпращал обезоръжена депутация .. да са молят на хищните комити да сложат оръжието .. — Лъжете, кучета! — отговаряли двамата наши херои и пушките препуквали от прозорците. З. Стоянов, ЗБВ II, 159. Развихри се младежкото сърце на Русин, затуптя буйната кръв по жилите му и той несръчно сграбчи нежния стан на девойката и така я стисна, че ребрата ѝ препукаха. Г. Попов и др., ЛВК [еа]. Препукаха мъжки плещи: / сила в сила удари, / словиха ся те юнашки / два борци другари. Ц. Гинчев, ДТ, 47.
ПРЕПУ̀КВАМ2, -аш, несв.; препу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препу̀кнат и препу̀кам, -аш, св., прех. Диал. Пуквам, спуквам нещо. Ще ти препукна главата. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 1876. препуквам се, препукна се и препукам се страд.
ПРЕПУ̀КВАМ СЕ несв.; препу̀кна се и препу̀кам се св., непрех. Диал. Пуквам се, пропуквам се. Понеже на много места ледът беше са препукнал, това тяхно пътувание беше опасно. Ч, 1875, бр. 6, 250. Оставил детето си св. Лука на една каменна плоча, която се препукнала и излязла една змия. Нар. прик., СбНУ V, 159. Кат си през гора вървяха, / дето си Денка стъпвала, / .. / земя са на кръст препуква. Нар. пес., СбВСт, 514.