ПРЕПУ̀КВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от препуквам1; изпукване1.
ПРЕПУ̀КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от препуквам2 и от препуквам се; пукване, пропукване, спукване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
