ПРЕПУ̀СКАМ и ПРЕПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; препу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препу̀снат, св., непрех. 1. За кон или друго животно — тичам бързо, с всичка сила. Конят беше препускал и цялото му тяло лъщеше от пот. Д. Кисьов, Щ, 195. Човекът шибна коня с една съвсем тънка пръчка, животното препусна в галоп. Д. Фучеджиев, Р, 67-68. Групите се раздвижиха, конете и магаретата се наредиха и препуснаха през ливадата. Й. Йовков, Разк. II, 34. ● Обр. Пастьор мълчеше. Но мисълта му трескаво препускаше… Ами ако не успее? Как ще се радват неговите врагове. Е. Йончева, ЗГ, 80.
2. За човек — движа се много бързо или тичам; летя. На весели рояци те [децата] препускат с мръсните си крачка край колоната, увират се през колите и конете, за да настигнат с вик и писък живия, действителния герой от най-новата приказка на тяхното време. Кр. Велков, В [еа]. Сутрин голямото .. момиченце води малкото момиченце на детска градина. После то на свой ред препуска към своето училище. Д. Енев, ЕТ [еа]. // Яздя кон или карам превозно средство (кола, каруца, велосипед и под.) много бързо, с голяма скорост. Той смуши коня и препусна по открития бял път, а с него заедно лудо и безредно препуснаха и сватовете Момчиловци. Ст. Загорчинов, ДП, 449. Из нейните [на р. Камчия] тучни долини и усойни проломи вихрено са препущали смуглите конници на Аспарух. ПЗ, 1981, кн. 10, 17. По булеварда профучаха три джипа и сребриста лимузина, чиито гуми свистяха върху асфалта. Отвътре кънтеше музика, младежите препускаха към своите среднощни радости. М. Абаджиев, ЛХ, 66. Сърцето му биеше до пръсване. Както когато препускаха със Симо на колелата си по нанадолнището и не знаеха дали спирачките няма да откажат в последния момент. О. Шурбанова, СД [еа].
3. За превозно средство — движа се с много голяма скорост. Бялата лимузина препускаше по шосето, което водеше от мътния Дунав към заоблените сини подножия на Северозападния балкан. А. Гуляшки, ДМС, 90. По линията препускаха влакове от града, един след друг, претъпкани, с хора по стъпалата, по покривите. К. Константинов, ПНП, 19. Колата напусна града и препусна по магистралата. Р. Балабанов, ТБК, 12. ● За вятър, вода. Вятърът препускаше по всички посоки, да обходи като грижовен стопанин гората след тая черна тъмнина, след продължителния дъжд. Д. Талев, И, 592. Снегът се топеше, по всички посоки препускаха буйни потоци. Л. Стоянов, Б, 164.
4. Прех. Карам кон или друго животно, което съм възседнал, да се движи много бързо, с всичка сила. На този ден кавалеристите в Паланка препускат конете за здраве. Г. Алексиев, РН, 46. Яхнал на бяла коня, той го препуща по нивето и по ливадето, прескача слогове, реки, долища. Т. Влайков, Пр I, 269. Понеже не знаеше как да излее яростта си, Костадин безжалостно препусна уморения кон. Ем. Станев, ИК I и II, 20. Доганджиите нададоха ловджийските си викове и препуснаха конете си. Й. Йовков, СЛ, 33.
5. Прен. Разг. Ходя, обикалям някъде, по много места; тичам. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд, .. ха на парфюмерията за помада .. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. Цял ден препусках като щурав насам-натам. Г. Величков, НУ, 53. препускам се, препущам се, препусна се страд. от препускам в 4 знач. препуска се, препуща се, препусне се безл. Никаква видима причина не изискваше да се препуска презглава по моравите на това равно било. А. Гуляшки, ЗВ, 338. Сръга диво коня си, и веднага дръпна юздите, и конят се изправи на задните крака, защото се нададоха писъци и не можеше да се препуща така между подплашени хора. Г. Стоев, ЦЗ [еа].
ПРЕПУ̀СКАМ СЕ и ПРЕПУ̀ЩАМ СЕ несв.; препу̀сна се св., непрех. Диал. Впускам се, спускам се, втурвам се някъде, в някаква посока. Щом влязох, той се препусна и ме поведе към миндера. В. Мутафчиева, СД, 54. — А-бей, Андро, това не е ли Мито, бе... Мито Генин си дошел! .. И се препуснаха и двамата към него. Ст. Даскалов, БМ, 266.