ПРЕПУ̀СКАНИЦА ж. Разг. Препускане, надбягване. Ечаха песни и тая страшна врява още повече подлудяваше потъналите в пяна коне .. Дълго време траеха тия рисковани препусканици из улиците и около кръчмите. Й. Йовков, ПК, 60-61. Владетелят политна след туй неудържимо / на свойта колесница .., / разтърсвайки небето с препусканица луда. М. Ганчев, МР (превод) [еа]. По септемврия 1858 щяха да станат конски препусканици недалеч от наший дом. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 7.
◊ На препусканица. Диал. Много бързо, с препускане. Няколко конни стражари се зададоха на препусканица откъм градската градина. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа].