ПРЕПУ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от препущам и от препущам се; препускане. Зекир се люшкаше зад него на едно муле, срещнато случайно край селото, подплашено и окуцяло. Па и добро да бе, мулетата не ставаха за препущане. Г. Стоев, ЦЗ [еа]. Едно от тях [децата] изпищя и побягна пред белите коне. Файтонджията напразно се опитваше да ги задържи — увлечени от препущането и инерцията на файтона, те връхлетяха върху детето. Д. Добревски, БКН, 245.