ПРЕПЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от препъвам и от препъвам се. Исмаил ага се заизкачва по дървената стълба бавно, с препъване. Г. Стоев, ЦЗ, 32. След първото препъване човек свиква да гледа в нозете си, разбирайки, че пътят му не е толкова равен, както изглежда отдалеч. Ем. Манов, БГ, 122. Настана едно вратоломно спускане из клекаша. Подхлъзвания, препъвания. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 91-92.