ПРЕПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; препъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пълня, изпълвам нещо до краен предел или повече, отколкото трябва. Чашата беше толкова препълнена, че виното преля .. — Брей, ти пак си налял над чертата — обади се Дингиля. — Ще загазиш, ако всекиму препълваш... — Аз всекиму не препълвам — засмя се Георги. Л. Михайлова, Ж, 87-88. Видях насядали на стъпалата няколко деца, които деляха и трупаха в шапките си зелени ябълки; за няколко цента те ми препълниха шепите със своята плячка. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 52. Цели четиридесет дни жъна. Нареди пълен харман снопи, препълни новите хамбари с едра зимница, с жълта пшеница. К. Петканов, ОБ, 223. Ежко гребнал едно менче от сребърната пшеница, па го изсипал пред Кърта. — Туй за тебе, брате Кърте. Сега за мене ще гребна. Гребнал Ежко, ала менчето препълнил. Ран Босилек, Р, 56.
2. Само мн. и З л. ед. Изпълваме определено място до краен предел. Когато научавали, че на някои от празниците учителят ще говори, богомолците препълвали църквата. Н. Ферманджиев, РХ, 185. Коли, дребен, едър добитък, жени и деца препълниха пътищата и се насочиха към далечните, загубени в синя мъгла проходи на Стара планина. К. Петканов, П, 143. Като река, напролет придошла, / .. / народ възторжен в градове, села / препълва улиците и площадите. Е. Багряна, ПЗ, 16.
3. С предл. с. Прен. Ставам причина човек или сърцето, душата на човек да се обхване до краен предел от някакво чувство, вълнение и под. Сега разбра напълно колко много бе привързан към Равна гора .. Всяка посърнала тревица, всяко камъче препълваха сърцето му с милост. К. Петканов, П, 151. препълвам се, препълня се страд. Ако например [в дома на управителката] се пържеха кюфтета, чиниите се препълваха като за в гостилница. Н. Каралиева, Н, 30.
ПРЕПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; препъ̀лня се св., непрех. 1. За съд, помещение и др. — пълня се, изпълвам се до краен предел или повече, отколкото трябва. След полунощ започнаха да чистят кухнята. Кофите с отпадъци от храна се препълниха. Ал. Бабек, МЕ, 146-147. Потокът от болни, който прииждаше, надминаваше многократно числото на оздравелите или умрелите. Палатките се препълниха. Д. Димов, ОД, 186. Заидваха групи граждани, дворът се препълни, задръсти се и пътят пред зданието. А. Страшимиров, Съч. I, 336. В часовете, когато лондончани отиват или излизат от работа, подземните влакове се препълват и никакви допълнителни вагони не са в състояние да се справят с натоварването. К, 1971, кн. 7, 44.
2. Прен. С предл. с и в съчет. с отвл. същ. за чувство, настроение и под. За човек или за сърцето, душата на човек — обхванат съм до краен предел от някакво чувство, настроение и под. Нейното [на майката] сърце никога не се е препълвало с толкова нежност и толкова любов. Й. Йовков, Разк. III, 111. Някой път радостта надвие .. Други път сърцето ѝ се препълва с мъка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. Природата! Аз никога не съм заставал пред нея без най-дълбоко умиление, без да се препълни съществото ми с най-благите и тихите усещания. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160.
◊ Препълвам / препълня чашата <на търпението>. Книж. Обикн. за някаква случка, постъпка и под. — ставам причина повече да не може да се понася, да се търпи нещо лошо. Оня го позна и го хвана за врата и това вече препълни чашата — по никой начин не можеше да гледа хладнокръвно тия очи. Ем. Станев, ИК I и II, 342. Антон се провиква така, че чуват всички: „Аз не миткам като Вас от капия на капия, защото нямам време“. Това препълва чашата и Тодоров обявява дуел на Страшимиров. Мон., 2005, бр. 2438, 24. Чашата <на търпението ми> се препълва / препълни. Книж. Не мога да понасям повече нещо, обикн. някакви мъки, страдания, нередности и под. — От кого не си ме ревнувал? В какво не си ме подозирал? .. Всичко прощавах — чашата се препълни. Г. Стаматов, Разк. II, 190. Той [българинът] преносяше нечути мъки и теглила, .. дорде най-сетне са препълни чашата на търпението му. НБ, 1876, бр. 4, 13.