ПРЕПЪНЍКА̀МЪК, мн. препънѝка̀мъни, м. Обстоятелство, което възпрепятства, спъва извършването, осъществяването, постигането на нещо; пречка, спънка, препятствие. Известната актриса дръзна и се впусна в творческа и финансова авантюра, която е препъникамък и за най-големите куражлии сред гилдията. С, 1999, бр. 2332, 10. Яворов и неговото творчество често пъти се оказват препъникамък за идеологизираните прочити. А. Вачева и др., ПКЯ [еа]. Спечеленият пред Министерството на културата конкурс дава начален тласък на проекта, който преминава през редица препъникамъни, за да достигне до днешната премиера. Дем., 2002, бр. 71, 21. Изпитът по математика стана препъникамък за влизането ми в университета.