ПРЕПЪ̀НКА ж. Остар. и диал. Спънка, препятствие, пречка; препка, препона, препряка. Проминал по Галия и без да гляда на препънките, что му изпречвали естеството и хора, явил ся през алпийските планини в Горна Италия. ВИ, 51. От оня ден при всички препънки, с които имало да ся бори, честта му наякнала. Лет., 1873, 209. Възходът му е мъчен, полетът му опасен, / нечакани препънки на пътя му стоят. Ив. Вазов, Съч. II, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)