ПРЕПЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; препъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чрез пърлене приготвям нещо за ядене, някакво ястие. В миналото бяхме яли ориза суров .. и не бяхме го харесвали. Но сега го препърлихме на огъня така, че зърната се раздуваха и разпукваха съвсем бели и цялото племе дотича да ги вкуси. С. Флорин, СЗ (превод) [еа].
2. Пърля или пека нещо повече от необходимото и го прегарям, изгарям. Препърлих хляба, не става за ядене.
3. Диал. Опърлям, опарвам. — Пламък излизаше от носа ѝ, ей! .. Мустака ми препърли, дяволите да я вземат и ламя! Н. Хайтов, Л, 37. „С първия куршум ще препърля опашката на коня, с втория ще сваля пискюля от феса на адютанта.“ Г. Попов и др., ШВ [еа]. препърлям се, препърля се страд.
ПРЕПЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; препъ̀рля се св., непрех. За нещо — прегарям при пърлене или печене. — Дай ми една мотика скоро, че ще се препърли хлябът .. И едно момче, без да чака заповед, донесе една мотика из воденицата. Ц. Гинчев, ГК, 63.