ПРЕПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; препѐя, -ѐеш, мин. св. препя̀х, прич. мин. св. деят. препя̀л, -а, -о, мн. препѐли, прич. мин. страд. препя̀т, -а, -о, мн. препѐти, св., прех. 1. Закачам, задирям някого с песен, обикн. специално съчинена за тази цел. На пладне доде и Колчо на кукуруза. Препяха го копачките. Избухна смях. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 256. — Окъсняхме за седянката, момчета, викаше един възстар от тях [селяните]. — Изиграли веселото хоро и ги препели, додаде друг, по-млад. Ц. Гинчев, ГК, 310.
2. Диал. Прочитам (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Пея, чета молитва над някого или нещо (Н. Геров, РБЯ). препявам се, препея се I. Страд. от препявам. Цар Михаил бил убит и телото му се препело в Старонагоричинския монастир. Е. Каранов, РБ, 203. II. Възвр. от препявам в 1 знач. „Да слушаш Кера как пее, / как пее, как са препява: / Кичена китка, Керо льо, / дваж прекичена, Андоне.“ Нар. пес., СбГЯ, 175. III. Взаим. от препявам в 1 знач. Момите пееха, препяваха се. Т. Влайков, Съч. III, 219.