ПРЕРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; преродя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Повлиявам някой да се промени коренно в положителна посока, обикн. по отношение на своя характер, прояви или душевна нагласа; преобразявам. Има много неща, които могат да издигнат човека, да го преродят, да му вдъхнат вяра. Й. Йовков, Ж 1930, 217. Тя обиква Арман Дювал. Любовта я преражда. Ст. Грудев, ББ, 56. Учителете .. са позвани да прераждат душевно бъдещите граждане. Лет., 1869, 126. И лица и погледи засмени — / и в нова светлина като че ли огрени... / Нима свободата за ден ги прероди? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 156.

2. Непрех. и прех. За растение — раждам, давам плод в изобилие, много. Овошките в двора на Ибиш ахчията бяха преродили тая година. От плод по тях шума не се виждаше. Т. Харманджиев, КЕД, 201-202. То сливата кога прероди, все са такива едни ситни и червиви. Ст. Даскалов, СЛ, 535.

3. Диал. За жена — преставам да раждам повече деца. Жена кога прероди, пак ставала като булка. П. Р. Славейков, БП I, 171.

ПРЕРА̀ЖДАМ СЕ несв.; преродя̀ се св., непрех. 1. Според някои религиозни учения — раждам се отново след смъртта си, като душата ми се въплъщава в ново тяло. Според браманската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение. Ек. Мечкова, СМ, 29. Политна в пропастта .. Само един плах въпрос мина през смиреното му съзнание: — В какво ли ще се преродя? В. Сотиров, ЛНП, 7. Поетесата вярва, че се е прераждала много пъти .., че всички сме живели много пъти и ще се преродим отново. Дем., 1999, бр. 2, 24. Человек ще са преражда на земята дотогава, додето изплати греховете си с различни теглила. Ч, 1872, бр. 17, 801-802.

2. Прен. Променям се коренно в положителна посока, обикн. по отношение на своя характер, прояви или душевна нагласа; преобразявам се. Бунтовниците не можаха лесно да се преродят. Повечето от тях си останаха размирници до края на живота си. А. Каралийчев, ПГ, 203. „О, кога и нам ще изпрати бог такова наслаждение, както на тебе, отче свети? Кога ще се преродим, побеждавайки у нас вехтия човек?“ Ст. Загорчинов, ДП, 217. Лишен толкова години от отечеството си, той се прераждаше в тая родна атмосфера, подмладяваше се, възхищаваше се като дете. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 108. Чувствувам, че се прераждам. Излизам от делничната си кожа и в душата ми става някак празнично. Сл. Македонски, ЕЗС, 184.

3. Диал. За реколта, плод — раждам се много, в изобилие. Томува ли домакину .. / жито му се преродило, преродило, / на зърни земни натежало. Нар. пес., БНТв ХІІІ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)