ПРЕРЀЖДАМ, -аш, несв.; прередя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Редя нещо още веднъж, наново, обикн. по друг начин; пренареждам. По цял ден редеше и пререждаше своите басми, кърпи, прежди. Д. Талев, СК, 14. Севда пооправи още тук-там из стаята, .. сетне пререди възглавниците в ъгъла. Г. Караславов, С, 20-21. Веднага намери, че в стаята е така разбъркано, че се залови всичко да прережда. К. Петканов, В, 26. Уговорихме се, условихме се, на десети септември пристигат и започват моя покрив да пререждат, а след това на Христо. Г. Данаилов, КОС, 45. Щъркелът мъкне върбак и тръни, тъпче върху комина, прережда, пак тъпче, пак прережда нареденото, все нещо не му харесва. Й. Радичков, ПЗ, 161-162.

2. Изпреварвам някого, който е по-напред по ред от мене, обикн. на някаква опашка; пререждам се. — Днеска изпод носа ми свършиха едни ботуши. Полски. Петдесет жени има да ме прередиха! В. Пламенов, ПА, 15. — Ти, господине, откъде изскочи? — фъфли унесено бабичката. — Я си стой на мястото и не ме пререждай! Св. Минков, Избр. пр, 491. Те [жените] се блъскаха, спореха коя е прередила другата, караха се кресливо .. Всяка бързаше първа да си напълни менците. Ст. Марков, ДБ, 383. Най-после ние се добираме до тезгяха, когато внезапно някакъв мъжага с яки плещи ни прережда. На нас нищо няма да ни стане, че ще загубим две-три минути повече, но въпросът е за принципа. В края на краищата никой не обича да го пререждат. Г. Марков, ЗРБ [еа]. // Разг. Изпреварвам с женитбата по-голям брат или по-голяма сестра; преженвам. — Гръмьо, не бива, ще чакаш да излезе късметът на Вълкя, че тогава. Тя е по-голямата .. — Сърди се, не ми дава да я прередя. К. Петканов, ОБ, 146. пререждам се, прередя се І. Страд. от пререждам. Да се поддържа една сграда, издигната върху каменни основи, необходимо е тя да се поправя, да се пререждат керемидите на покрива ѝ, да се боядисва. Б. Ничев, А (превод) [еа]. Витрините се пререждат често от аранжорите. ІІ. Взаим. от пререждам във 2 знач. Столовата беше пълна с народ .. Работниците се трупаха, пререждаха се. Кл. Цачев, В, 19.

ПРЕРЀЖДАМ СЕ несв.; прередя̀ се св., непрех. Пререждам (във 2 знач.). — Не те е срам, мекере с мекере. Ще се пререждаш, а? Д. Шумналиев, ПЛ, 23. През решетките на прозореца наднича възрастна жена в черно. „Докторе, докторе, захар шест добре ли е“, прережда се тя. Кап., 2006, бр. 17, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)