ПРЕРЕША̀ВАМ, -аш, несв.; пререша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Решавам дело, случай, въпрос и др. отново, по друг начин. Съдът няма право да проверява дали чуждестранното решение е правилно, като пререшава спора, разрешен вече от чуждестранния съд. Кеш, 2002, бр. 15, 11. Катедрените съвети решават един проблем, но след това го пререшава Факултетният съвет, а след това за пореден път го пререшава Академичният съвет. ДП, 2001, кн. 47 [еа]. ВАК сега има собствена политика .. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети. О, 1991, бр. 2, 4.
2. Непрех. Вземам ново, различно от предишното решение как да постъпя, какво да направя. — Ние пререшихме. Членовете на управителния съвет да вземат от чистото [жито], пък на останалите от другия куп. — Каак! — викна гръмогласно Свиленка .. — Какъв управителен съвет е пререшавал? .. Нали и аз съм в този управителен съвет. Кр. Григоров, И, 18-19. Блъсна се в първата портичка — бе залостена. Нямаше време да размисля и пререшава. Подскочи и се хвана за стрехичката ѝ. Т. Харманджиев, КЕД, 26. Не, не ще пререша, моето решение зрея твърде дълго: тази нощ аз ще те напусна, Джем. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. пререшавам се, пререша се страд. от пререшавам в 1 знач. Молотов продължава: „Нашето отсъствие доскоро беше наложително, но занапред ние не ще оставим балканските въпроси да се решават и пререшават в наше отсъствие.“ Н. Генчев, ВПБ [еа]. Решен спор не може да се пререшава и повторно заведено дело по него се прекратява служебно. С, 2006, бр. 4765, 14.