ПРЕРЍПВАМ, -аш, несв.; прерѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прерѝпнат и прерѝпам, -аш св., прех. и непрех. Диал. Прескачам, прескоквам. „И да гледаме да го [мъртвеца] не прерипне котката.“ „А, ще го прерипне! — клати глава Заяко. — Това са бабини деветини!“ Й. Радичков, СР, 81. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, .. пак не му е дошъл целият акъл в главата. М. Георгиев, Избр. разк., 101-102. Изтръпнал дигна крак като че да прерипа / през нещо и преви юнака настрана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 258. „Забите сабля в земята, / нанагор да е остреца! / Който си сабля прерипне, / той ще да е войвода!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 444. прерипвам се, прерипна се и прерипам се страд. Самата земя издаваше едно свежо дихание, което не замайваше, а разведряваше и укрепваше да не се усеща умора, да се прерипват долчинки. Ст. Даскалов, ЕС, 174.
◊ Прерипнал е арабското. Диал. Прекарал е тежкото, трудното.