ПРЕРОГАТЍВА ж. Остар. Юрид. Прерогатив. Във времето, когато живял Довер, ограбването на испанските кораби и колонии от англичаните се уважавало като тяхна законна прерогатива. К, 1973, кн. 6, 25. Мислеше [кралят] с нескрупульозното ползувание на коронната прерогатива да разтурва камари, да назначава министри свои любимци и да ги натрапва на народа. Пряп., 1903, бр. 20, 1.