ПРЕСА̀ЖДАМ, -аш, несв.; пресадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изваждам, изкопавам растение и го засаждам отново на друго място. — Цветя има тя хубави, татко. Дава ми да си пресаждам. Д. Талев, ГЧ, 237. Обичам цветята, аз си ги садя, разсаждам, пресаждам. Това е част от почивката ми. Кеш, 2002, бр. 45, 15. Тебе видях в градинка, / ча разсаждаш, пресаждаш / сякакво цвете босилек. Нар. пес., СбГЯ, 150. „На ти, мамо, тази елха, / пресади я във градинка.“ Нар. пес., СбВСт, 207.
2. Прен. Въвеждам нещо ново (обичай, практика, дейност и др.), което съм възприел от друг, от друго място; пренасям. Малцина вярваха, че Веригаров е човекът, който ще пресади в България това рицарско правило за чест. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 85. Те [елинистите] пресаждат в българската литература и в българския духовен живот новите идеи на гръцката литература. Б. Пенев, ИНБЛ І [еа]. Стига вече рабско подражание на Белгия .. Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е пресадено на българска почва. Ал. Константинов, Съч., 214. пресаждам се, пресадя се страд. Така се случи наскоро, че те се срещнаха и тримата. Беше през ония мартенски дни, когато се пресаждат цветя. Д. Талев, СК, 107. — Тази папрат трябва да се полее. Освен това, струва ми се, че трябва и да се пресади — прекалено много въздушни корени има. Ж. Георгиева, ДС (превод) [еа].