ПРЕСВЕТЍ, -а̀, -о̀, мн. -ѝ, прил. Църк. Най-свят (като епитет на Богородица, някои светци и др.). Макар кърската работа да напираше, хората тачеха празника на пресветата малка Богородица и се гласяха за черква. Ст. Дичев, ЗС I, 61. — Иди, иди и ти! — прекръсти го Герасим. — И дано Божият син и пресветата негова майка бдят над тебе, докато се върнеш. О. Василев, ЗЗ, 83. Заран е, сине, Гергьовден, / секи си носи по агне, / пресвети Георги посреща. Нар. пес., СбВСтТ, 822.