ПРЀСВЀТЪЛ, -тла, -тло, мн. -тли, прил. 1. Обикн. за ден, празник и под. — който е с голяма духовна значимост, извънредно светъл, тържествен. Старият свещеник каза: — Ето ти, Султано, кум и стари сват, зълви, девери и сватове, да не сте сами в тоя пресветъл за вас ден. Д. Талев, ЖС, 70. Колкото и да не зачиташ такивато пресветли дни, в които Спасител мира е пострадал, умрял мъченически за нашето спасение, .. при такова едно умилно тържество .. и теб ще се покърти сърце и душа. Ил. Блъсков, СК, 37.
2. Остар. Епитет на владетел, монарх или високопоставено лице. — А ти, Александре, — обърна се Панчо към Йоана Александра .. — въведи христолюбивата и пресветла царица Теодора в покоите си. Ст. Загорчинов, ДП, 257. — Аз не забравям, че съм поданик на нашия пресветъл и милостив падишах. Д. Спространов, ОП, 94. — Твоят чин и име, пресветли? — усмихна се Добета благоразположено и се поклони. — Друнгар от флота Никос! — отговори пак кратко и с неудоволствие ромейският военачалник. Й. Вълчев, СКН, 231. Хвърли, пресветла господарко, поглед / на тая злополучна, що не смей / да те погледне. Ив. Вазов, ИГП (превод), 43.