ПРЕСЕВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Машина за механично сортиране (пресяване) на насипни материали (чакъл, пясък, руди, въглища) чрез разделянето им на фракции с близки по размер частици с помощта на сита; пресевачка. Едрият материал отива в каменотрошачката, а излизащият от нея надробен материал с помощта на елеватора се изкачва и подава на барабанния пресевател. Д. Христов, СПМ, 316. Вибрационен пресевател. Ексцентриков пресевател.