ПРЕСЀКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресеквам и от пресеквам се. Седна на леглото си, опипа с длани хладната покривка и току въздъхна издълбоко, с пресекване, като да изхлипа. Д. Талев, ГЧ, 43. Камбаната от старинната кула на градището заби на пресеквания, като за погребение. Ст. Загорчинов, ЛСС III, 120. През XV и следващите векове градовете престанали да играят ролята на религиозни центрове .. Внезапното пресекване на тяхното влияние се дължи не само на присъствието на турците, на бързото изграждане на джамии и медресета. Хр. Гандев, БН [еа].