ПРЕСЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се извършва или протича с пресеквания, с паузи. От стаицата се чуваше тежкото, пресекливо дишане на болния. Бл. Димитрова, ПКС, 351. Няколко мига постояха така напрегнато и едновременно и двамата се изсмяха с тревожен, гръден, пресеклив смях. Т. Харманджиев, Р, 71. Една сутрин откъм тревата се чу пресекливата песен на птица. Всички приятно изненадани се ослушахме. П. Михайлов, ПЗ, 155. Вятърът съвсем е стихнал, а гора все още ечи .. Този ек повлича и отнася някъде си и пресекливия шум на речните бързеи. П. Росен, ВПШ, 91.