ПРЕСЕКУ̀ЛКИ само мн. Диал. Прекъсвания, паузи. У него [г. Москов] няма ония пресекулки, които у г. Маринов отвличат от един предмет, забавят ума с други разсъждения. БПр, 1896, кн. 3, 128.
◊ На пресекулки. Разг. С прекъсвания, с паузи. — Седни до печката да се посгрееш малко .. — на пресекулки заприказва тя. Ст. Марков, ДБ, 37. Дъждът, който беше започнал да ръми кротко и на пресекулки през късните следобедни часове, с настъпването на вечерта се позасили. А. Гуляшки, ЗВ, 493. Наблизо някъде в дола почукваше кълвач неравномерно, на пресекулки, сякаш потракваше телеграф. Т. Харманджиев, КВ, 114. Той се въртеше под одеялото ту на една, ту на друга страна, дишаше с мъка, на пресекулки, като че въздухът в широката спалня не му достигаше. Цв. Ангелов, ЧД, 139.