ПРЕСЀЛНИК, мн. -ци, м. Лице, което напуска местожителството си и се заселва на друго място; изселник. Хазаите ми бяха преселници от Словения и говореха отлично сръбски. И. Петров, ОЗап., 109. Дядо Максим Райкович все си е в Галац, служи в българската черква, която сам построил — помагали му тамошните българи преселници. Д. Марчевски, ДВ, 81. В този манастир [„Св. Богородица“] работи през ХVI в. някой си граматик Петър, преселник от Ниш. Ст. Михайлов, БС, 161. Австрия, която е имала нужда от работни ръце, е обещавала най-големи права на преселниците и между тях е предпочитала винаги българите. Б. Пенев, НБВ, 31.