ПРЕСЕНЧА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За хляб, пита — безквасен; пресен. — Я ти, наместо да зяпаш, замеси брашно, опечи пресенчана пита. Ив. Гайдаров, ДЧ, 43.

— Други форми: п р е с е н ч ѐ н, п р е с я н ч а̀ н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)