ПРЕСЀЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За улица — който пресича друга улица. По платното на улицата често профучаваха коли и мотоциклети, правеха остри завои на пресечните улици и изчезваха от погледа. Д. Ангелов, ЖС, 12-13. На ъгъла на една от пресечните улици се беше събрала голяма тълпа. Ал. Бабек, МЕ, 114. Изведнъж, в дъното на една пресечна улица, се показа полумесецът, остър и червен като накален сърп. Ст. Загорчинов, ЛСС, 125-126. Той се върна. На близката пресечна улица видя Слав. Г. Караславов, ОХ I, 214.
2. Мат. За права — който има обща точка с друга права. Правите АВ и СД имат обща точка. Такива прави се наричат пресечни. Планим. V кл, 39.
3. Мат. За точка, линия и др. — в който се пресичат две или повече прави, равнини и др. През пресечната точка на ъглополовящите прекарайте права, успоредна на двете успоредни прави. Планим. VII кл, 33. Пресечните точки на вертикалните и хоризонталните линии, съединени посредством кривка, образуват елипсата. Маш. IХ кл, 53. Лунната орбита сключва със земната един ъгъл от около 5º. При това пресечната линия на двете орбити не е неподвижна. Астр. ХI кл, 1964, 53. Да се построи пресечната права на две дадени равнини. Матем. 1966, кн. 4, 13.
◊ Пресечна трева. Диал. Миризливо цвете, което расте по ливадите и което според народните вярвания има лечебна сила да помага за заздравяване на порезни рани; пресечена трева, богородична трева, богородично биле, богородичен бурен, кадиризица, срещиче, камшик2. Снощи са бачо ти пресече, / ази у гора ютивам / пресечна трева да търся, / бача ти да си лекувам. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 37.
ПРЕСЀЧЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пресека1 като прил. За местност, терен, релеф — който е неравен, нагънат, прорязан от дялове, ровове, бразди и под.; просечен. Дружината пак потегли през пресечена местност, между чуки, настръхнали с канари. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 34. Ичургу продължи да създава впечатление у византийците, че настъпва с несметни орди, но вече диреше ония пресечени местности, където да се укрепи за отбрана. Й. Вълчев, СКН, 156. — Думам оня ден на бригадира — говори все така Петко: — Не ми пращай жени! Аз на тоя пресечен терен с жени не мога да работя. Й. Стоянов, ПД, 95. В райони с пресечен, хълмист релеф се наблюдава голяма пъстрота — на малка площ са развити различни почви. П. Боянов, П, 118.
◊ Пресечен конус. Мат. Геометрично тяло, което е част от конус, заключена между основата му и едно успоредно на нея сечение. Ако пресечем конуса с равнина, успоредна на основата, получаваме две тела. Едното тяло е конус, а другото .. се нарича пресечен конус. Стереом. VI кл, 41. Пресечен чек. Банк. Чек с две успоредни диагонални черти върху лицевата част, който се изплаща само по безкасов път. Пресечена пирамида. Мат. Геометрично тяло, което е част от пирамида, заключена между основата ѝ и едно успоредно на нея сечение. Ще определим лицето на сечение, успоредно на основите на произволна пресечена пирамида. Матем., 1965, кн. 5, 29. Египетските математици владеели превъзходно и геометрията .. Изчислявали обема на пресечена пирамида и полукълбо, решавали уравнения с едно неизвестно. К, 1985, кн. 4, 39. Пресечена трева. Диал. Пресечна трева; богородична трева, богородично биле, богородичен бурен, кадиризица, срещиче, камшик2.
~ С пресечени крака. Диал. С безпокойство, с тревога, със страх или с голямо вълнение. Изписка, изкачи брега и с пресечени крака едва пристъпи към сестра си. — Како, Белчо ме гони! К. Петканов, МЗК, 160. С пресечени крака се упъти към реката .. Как да ѝ съобщи страшната вест? Б. Несторов, АР, 283.
ПРЕСЀЧЕН3, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пресека2 като прил. За прясно мляко, застройка, супа и др. — който е с нарушен хомогенен състав (отделена течност и маса от слепени и уедрени частици), обикн. в резултат на нагряване или прибавяне на киселина. Начинът за приготовление е следният: Вземаме прясна извара (от пресечено мляко), отделяме суроватката. К, 1963, кн. 9, 45. После аз поръчах на гостоприемката да не ѝ носи друго освен пресечена супа, понеже всяка друга храна можеше да повреди Павлина. Ч, 1875, бр. 6, 277. Пресечена застройка.