ПРЕСЍЛВАМ, -аш, несв.; пресѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам някого или нещо да работи повече, отколкото му позволяват силите, възможностите; претрепвам, съсипвам. Тя го заговори, попита жънат ли вече, спомена нещо и за Нона — да не я пресилват много с кърска работа. Г. Райчев, ЗК, 108. — Баба е стара и не може вече да копае. Миналото лято копа и се схвана в кръста .. — Остаря бабичката. Не бива да я пресилваме. К. Калчев, ПИЖ, 143-144. Като бил войник, наредили го да работи на някакво укрепление и там били го пресилили и умрял. К. Величков, ПССъч. VIII, 232. // Оставям нещо (мотор, машина и под.) да работи продължително време с максимална мощност. Ако пресилваме един мотор, той скоро се поврежда. Физ. IХ кл, 1965, 99.

2. Прен. Прех. и непрех. Представям нещо като по-важно, по-съществено, отколкото е; преувеличавам. — Не, никак не пресилвам вината си — поклати глава Драгия. — Знаех, че майка ѝ е тежко болна. Пък и длъжен бях да разпитам! А. Гуляшки, ДМС, 31. — Според мен това е философия на подлеците .. — Пресилваш — каза тя. — Моят познат не е лош човек. Ем. Манов, БГ, 187. Понякога Влахов намръщено гледаше — обикновено когато Стоил стоеше опасно близко до неприятни неща. Тогава той мислеше дали Стоил не пресилва. А. Наковски, БС, 114. Няма да пресиля, ако кажа, че в някакъв смисъл и в някаква степен ние всички сме расисти. Култ., 2004, бр. 29, 9.

3. Остар. Насилвам, принуждавам, заставям1; силя, пресилям. — Ако щете, санким, допълня бай Ганю — няма да те пресилвам. Ал. Константинов, БГ, 41. Г. Заимов ме пресили днес да го придружа до Плевен и до Бяла. Ив. Вазов, ПЕМ, 5. Той прочее заповяда на двама офицери да отидат и да купят сичките земли, които бяха около нея къща; но им заръча да не пресилват никого. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 345. пресилвам се, пресиля се страд. Без да се пресилват нещата, може да се каже, че застрахователният бизнес в известна степен е парализиран. Кеш, 2005, бр. 6 [еа]. Като са услови продажбата на 20 дини за 20 гроша, .. не може да са пресили продавачът да заплати .. повече. ДЗОИ III (превод), 67.

ПРЕСЍЛВАМ СЕ несв.; пресѝля се св., непрех. 1. Работя повече, отколкото ми позволяват силите, възможностите; претоварвам се, преуморявам се, преработвам се, претрепвам се. Тя се нахвърляше да поеме цялата работа в къщи, но свекърва ѝ я отклоняваше .. от майчинска загриженост да не се пресилва, да не се уморява. Д. Талев, ПК, 108. „Недей, сине, да се пресилваш. Нека другите работят.“ Цв. Ангелов, ЧД, 97. — Ще се оправи булката, не бери гайле. Пресили се жената, това е. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 83. Работата иска постоянно да я работиш с мерак и с мерка, а не днеска да се пресилиш, а после да не можеш да станеш от умора. Ел. Огнянова, НШ, 26-27. Бащата беше здрав, но вече стар човек, който от пет години не бе работил нищо, и във всеки случай не биваше да се пресилва. В. Константинов, П (превод), 79.

2. Остар. и диал. Налагам си да извърша нещо, което не желая, което не ми е приятно; насилвам се, пресилям се. Той се пресили .., придоби любезен вид и се ръкува крепко с Гороломова. Ив. Вазов, Съч. ХI, 168. Тя се изчерви, но не каза нищо: пресили се и премълча. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 365. Пресилвах се да уча това, което не твърде обичах, а онова, което обичах и за което жадувах, не можех нему да посвещавам повече време. Т. Влайков, Съч. III, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)