ПРЕСЍЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от пресилвам и от пресилвам се. Иван Гърбата .. знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия. Ив. Вазов, Съч. ХII, 158. Ако някому се допиеше, отиваше в кръчмата на Нако. Някому дотрябваха пари за нов вол на мястото на умрелия от пресилване и бой — отиваше пак при него. Кр. Велков, СБ, 23. Предположих, че екипажът е зает с вътрешни поправки, наложени заради пресилване на машината. К. Константинов, КН (превод) [еа]. Богатството не е спечелено с добрина, нъ с грабене и пресилване да му работят сиромасите с никаква заплата. Ил. Блъсков, ЗК, 103-104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)