ПРЕСЍЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пресиля като прил. 1. Преуморен, изтощен. Повечето от състоянията, за които Лечителя изнамери и подреди своите заветни билки, са белязани с униние, меланхолия, депресия. Общо взето става дума за симптоматиката на преумореното и пресилено човешко същество днес, което трудно „регенерира“ виталността си. Н. Антонов, ПДЖ [еа]. Тя се озова на Марно поле и там видя умиращите волове, току-що докарани от фронта .. Налягали един до друг, някои агонизираха с изпънати напред шии и крака, други чакаха смъртта си със замислени и кротки очи .. Никой не пазеше тия пресилени животни, никой не се грижеше за тях. Ем. Станев, Събр. съч. II [еа]. Пресилени нерви. Пресилен организъм.
2. Прен. В който личи, усеща се неестественост, принуда, усилие; фалшив, престорен, неискрен. Не му допадаше тази обстановка, разбира се. Затова и усмивката му изглеждаше пресилена, фалшива. А. Гуляшки, ЗР, 85. Господин Тоци .. улавя сърдечно десницата ми с две ръце и изобщо проявява доста пресилен ентусиазъм, ако се вземе под внимание, че допреди минута едва ли е подозирал съществуването ми. Б. Райнов, НН, 240-241. Горова ни посрещна с пресилено гостоприемство, което прикриваше умора и пресита от неканени гости. Бл. Димитрова, ПКС, 77. Елеонора го гледаше с весели очи, смееше се с пресиления смях на млада артистка. П. Незнакомов, ХР, 110. Пресилена веселост.
3. Прен. Който не съответства точно на фактите, на действителното положение поради това, че му е придадено по-голямо, по-сериозно значение, отколкото трябва; преувеличен. Всичко това ми се виждаше пресилено и преувеличено. Й. Йовков, Разк. II, 106. — Вярно ли е това, което всички чуха? .. — Да, с изключение на някои подробности и пресилени неща, другото е вярно. Ст. Марков, ДБ, 116. Шуменци бяха доволни от тия пресилени и неверни тълкувания на случката. Ст. Чилингиров, ПЖ, 169. Пресилени се оказаха твърденията, че миграцията е отнесла едва ли не половината от жителите на Кърджали. Дем., 2001, бр. 96 [еа]. Пресилени опасения. Пресилени страхове. Пресилени прогнози.
ПРЀСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Много, извънредно силен. Хем помогна на българите да отстоят държавността си, да надвият пресилни врагове; българите навикнаха да разчитат на Хем. В. Мутафчиева, ИКМ, 27. Разбира се, аз знам, никой няма да ме чуе, работите ще си вървят така, както са подети, премного и пресилни са лицата, на които няма да се понрави моят глас. Р, 1926, бр. 202, 2.