ПРЕСЍЛЕНО нареч. 1. Неестествено, с принуда, с усилие; фалшиво, престорено, неискрено. — Ти си длъжен да му помогнеш. — Длъжен? — засмя се Дарев пресилено. Л. Дилов, ПБД, 96. Те се усмихнаха пресилено на малкия музикант и му направиха място да седне. Г. Караславов, Избр. съч. V, 285. Яворов му благодари пресилено вежливо, с измъчена усмивка по засъхналите устни. М. Кремен, РЯ, 260. — Нося ви малко хлебчета — каза тя и ми подаде една кошница. Благодарих ѝ. Благодарих ѝ почти пресилено. Много исках да ме обикне, затова ми бе трудно да се държа с нея съвсем естествено. Т. Константинова, КП (превод) [еа].
2. По пресилен начин, с пресилване, преувеличение; преувеличено. Далечни поете, колко ли невинна скръб е имало в сърцето в този миг, когато си изписвал тези комични в пресилено трагичния си патос думи. Св. Игов, РКЛ [еа]. Не представяй нещата пресилено.
3. С гл. с ъ м в З л. ед. и обикн. с подч. изр. със съюз д а. Означава, че нещо се представя по пресилен, преувеличен и несъответстващ на действителността начин. Може би ще бъде пресилено да се твърди, че в България Казанлък е градът с най-много художници. Чудомир, Д [еа]. Няма да е пресилено да се каже, че „Песен на песните“ е най-хомогенният израз на мистичното в българския символизъм. ЛВ, 2003, бр. 6, 12.