ПРЕСЍЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на пресѝлен. Прикриваха мъката си с пресилен смях, но ясно се чувствуваше пресилеността на този смях от немай-къде. Цв. Минков, МЗ, 200. Когато трябва да опише реалността, изкуството винаги си служи с известна пресиленост, с известна доза преувеличение. ЛВ, 2005, бр. 5, 9.