ПРЕСЍПВАМ1, -аш, несв.; пресѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да говоря с глух, дрезгав, без сила и звучност глас, обикн. вследствие на силно викане, поради болест или др.; преграквам. Какъв певец бях аз едно време — каза изведнъж дядо Денчо .., — ама си загубих гласа... Пих веднъж студена вода и оттогиз, като пресипнах, не се оправи. К. Калчев, ПИЖ, 48. Велика изтръпна от дрезгавия му глас. По-рано той не приказваше така. Или е простинал, или е пресипнал от умора. К. Петканов, МЗК, 38. Учителките изпърво се посвиваха, .., извиняваха се, ту че пресипнали през деня от студа .., ту че се стесняват да пеят пред такова лице, каквото е г. инспекторът. Ал. Константинов, Съч., 268. — Ама какъв мач беше! Браво на нашите! Биха ни само с три гола. Публиката пресипна от реване. А. Мандаджиев, ОШ, 78. // За гърло — започвам да издавам, да произвеждам глухи, дрезгави звукове, тонове, обикн. вследствие на силно викане, поради болест или др.; преграквам. На всички лица се четеше някаква упорита воля, очите горяха, гърлата не пресипваха да реват и да се провикват. Й. Йовков, Събр. съч. II, 1976 [еа].
2. За глас — ставам глух, дрезгав, без сила и звучност, обикн. вследствие на силно викане, поради болест или др.; преграквам. Всички нададохме такъв вик, че ни пресипнаха гласовете. А. Каралийчев, С, 213. „Ура! Ура!“ Гласовете пресипваха, но не спираха. Ст. Дичев, ЗС I, 131. — Виж гласът ти как е пресипнал! Л. Стоянов, Х, 31. И вика, заканя се люто, гласът му / пресипва, но никой не слуша. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 103.
ПРЕСЍПВАМ2, -аш, несв.; пресѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Сипвам нещо от един съд в друг. — А вие — посочи тя чашата, .. налейте ми от вашето, че може да стане зян!... Не, по-добре пресипете я [ракията] в шишето. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 9. — Какво ми носиш ти за ядене? .. — Ами нося, каквото ми дават .. — След това от твоето пресипваш в моето? — А, не, не... П. Вежинов, ЗНН, 165. Навлякохме ние работните костюми, пресипах гайките от торбичката в джоба на крачола и се затътрихме през целия институтски двор към изхода. Б. Мисирков, Избр. пр II (превод) [еа]. Листата [на чая] се насипват в насветлени тави .. и се бъркат постоянно в продължение на три минути; след това пресипват ги в панерки. Т. Икономов, ЧПГ, 75. // Със сипване изпразвам един съд в друг. Четиримата [мъже] внимателно пресипаха пълните чували в празните. П. Спасов, ХлХ, 367. Инструктираше ни и разпределяше задачите, които всеки от нас трябваше да изпълни. Един да чисти пепелниците и да отсервира, друг да взима поръчките, трети да пресипва бутилките и да слага гъби на филетата. Ст. Кисьов, НС [еа].
2. Диал. Препълвам нещо. „Господ да пресипе амбаре с жито, .. кесия с паре!“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 40.
3. Диал. Засипвам3, обсипвам, отрупвам. Войвода бръкна в джебове, / дребен маргарит извади, / сичко си оро пресипа: сичко са оро наведе, / дребен маргарит да бере. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 336. Па ойде Секул козарче, / .., / улезнал си е при момите, / па бъркна силни джебове, / извади сребро и злато, / та си пресипа девойки. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 136. А девойкя бръкна у джебове, / извади си бисер и маргаре, / та пресипа цръна арапина. Нар. пес., СбНУ Х, 85.
4. Диал. Извършвам обредно преливане на гроб — пресип; преливам. Жените .. палят свещи на гроба на умрелия и пресипват го с пшенична вода и вино. Люб., СбПер. п I, 30. пресипвам се, пресипя се страд. Добре е лекарствата, които държите в домашната аптечка, да са в оригинални опаковки, да не се пресипват от една опаковка в друга. Док., 2007, бр. 42 [еа].
◊ Пресипвам от (из) пусто в празно. Разг. Губя си напразно времето с нещо, без да има някаква полза, резултати. Нашето намерение е не да пресипваме из пусто в празно, а да откриеме истината. КМБП, 18. Пресипвам от чувал във вулгия. Диал. Върша или говоря безполезни, безсмислени неща.