ПРЕСЍПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от пресипвам1; прегракване. Като се накрещя до пресипване, татаринът влезе в шатрата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 59. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше.. една страстна и неутолима жажда да се радва на целия свят, да пее до пресипване. А. Гуляшки, ЗР, 34. Пресипването се появява при всички заболявания на ларинкса. НТ, 1999, бр. 193, 10.
ПРЕСЍПВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от пресипвам2 и от пресипвам се. Набраните ягоди се поставят в щайги, без да се допуска пресипване, и така се отправят към пазара. Земя, 2008, бр. 118, 12.