ПРЕСЍТА, мн. няма, ж. 1. Чувство или състояние, при което се усеща ситост повече от необходимото, свръх мярката; преситеност, пресищане. Богатото угощение бе завършило .. По всички лица се четеше доволство и пресита. Ст. Дичев, ЗС II, 736. След коледното преяждане нашенци едва на Гергьовден се натъпкват с печено месце до насита и пресита. О. Василев, ЖБ, 344. Аз ги [зарзалите] събирам и ям до пресита. Бл. Димитрова, ПКС, 353. „Броя козите и никога не ги губя, връщам ги издути от пресита. Виж, ма мамо, виж ги и нашите. Гладни ли са, а?“ М. Дубарова, И [еа].
2. Прен. Равнодушие, безразличие към нещо, отегчение от нещо на човек, който прекалено много или прекалено често го е имал, получавал, виждал и др.; преситеност. Горова ни посрещна с пресилено гостоприемство, което прикриваше умора и пресита от неканени гости. Бл. Димитрова, ПКС, 77. А после — израженията. В тях имаше скука или пресита, или ирония. Б. Райнов, ДВ, 18-19. Преситата, ранното охлаждане на чувствата говорят, че Онегин стои по-високо от средата си, че я превъзхожда по ум. Лит. Х кл, 16. Бързо настава пресита за смъртните хора във битка, / почне ли меч по земята тръстика човешка да стеле. Ал. Милев и др., И (превод) [еа].