ПРЕСЍТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на преситен; пресита, пресищане. Той се беше излегнал удобно на стола и от цялата му фигура лъхаше преситеност и доволство. Д. Ангелов, ЖС, 57. Чувствуваше как от сърцето му се свличаха и се стапяха останките от някаква тежка мъчителна преситеност, от някаква непоносима досада. Г. Караславов, Избр. съч. V, 265. Откъм улицата се дочуваше .. глуха, далечна врява и сякаш спираше .. до високата стена, която обграждаше широкия чорбаджийски двор, а отсам оставаше само тишина и досада, блудкава, тежка преситеност и мрачна скръб. Д. Талев, ЖС, 344.