ПРЕСЍЧАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пресичам1 и от пресичам се. Началникът на милицията бе наредил да белосат главната улица с пешеходни пътеки. Коли не минаваха, но няколко милиционери бдяха за реда при пресичането и безспирно надуваха свирките си. Г. Данаилов, СГИ, 11. При проектиране на пътища в ниската част на полетата се получават най-малко пресичания на пътната и каналната мрежа. М. Мичев и др., 3, 223. Кроеше планове за пресичането на хорската мълва, която непременно щеше да се разнесе из селото. Г. Караславов, ОХ III, 514. Пресичане на настинката.
ПРЕСЍЧАНЕ2 ср. Отгл. същ. от пресичам2 и от пресичам се. След завирането [на месото] капакът се отхлупва и се отстранява образувалата се пяна от пресичането на белтъчните вещества. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 138.