ПРЕСКА̀ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прескачам и от прескачам се. От дете той обичаше игрите, надтичването .. и най-вече прескачането на безбройните потоци и дерета, що се стичаха от планината. Ст. Дичев, ЗС I, 79. Инженерът се извърна пак към другия край на тунелчето. То му се видя сега съвсем тъмно, поради внезапното прескачане на погледа му от светлината на входа към мрачината. Ив. Вазов, Съч. Х, 128. В редките си прескачания до своя роден край Белички избягваше да се среща с този мъж. Д. Фучеджиев, Р, 189.